В България понятието „системна интеграция“ в контекста на държавната администрация е нормативно уредено в Закона за електронното управление. То обхваща комплекс от дейности по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, използвани от административните органи, както и свързаните с тях дейности, необходими за осигуряване на тяхното функциониране. Целта на системната интеграция е различните информационни системи, инфраструктурни компоненти и електронни услуги на администрацията да функционират устойчиво и съгласувано, да обменят данни по установени правила и да отговарят на общите изисквания за оперативна съвместимост, информационна сигурност и надеждност.
Системният интегратор е организацията, която организира и изпълнява тези дейности, като осигурява цялостния технологичен жизнен цикъл на съответните системи – от проектиране и изграждане, през интеграция със съществуващи регистри и системи, до развитие, техническа поддръжка и наблюдение на работоспособността. За определените от Министерския съвет административни органи тази функция по Закона за електронното управление се изпълнява от „Информационно обслужване“ АД, определено като системен интегратор. По този начин се създава възможност за централизирано прилагане на технологични стандарти, повторно използване на общи компоненти и по-добра координация между информационните системи на държавната администрация.
На практическо ниво системната интеграция не означава просто разработване на отделна информационна система, а свързване на технологии, инфраструктура, данни, регистри, електронни услуги и организационни процеси в единна работеща среда. Това включва управление на зависимостите между отделните системи, осигуряване на непрекъсваемост на услугите, контрол върху измененията и съвместимостта, както и координирано развитие на решенията при промени в нормативните, организационните или технологичните изисквания.