Какво ще представлява Министерството на иновациите и дигиталната трансформация - механично сливане на Министерството на електронното управление и това на иновациите и растежа или нещо повече?
Създадохме новото министерство с амбицията да бъде министерство на бъдещето - пример за това как трябва да работи държавната администрация и как да се оптимизират процеси с технологии. Не е механичен сбор на две министерства, а изцяло нова философия. Как да бъдат насочени политиките - първо, към технологичните компании, второ, към дигиталната трансформация на администрацията и услугите за граждани и бизнеса. Поставяме си две амбициозни, но по мое мнение реалистични цели - първата цел е трансформация на икономическия модел на страната към услуги с висока добавена стойност, т.е. високотехнологични производства, изкуствен интелект, киберсигурност, дронове. Привличане на чуждестранни инвестиции в тези сфери. Те ще трансформират икономиката на света. България е едно чудесно място за тях и държавата трябва да бъде ускорител на тези процеси, а не пасивен наблюдател, както беше досега. Втората цел е дигитална трансформация на административните услуги и процеси. Те трябва да са бързи, лесни и удобни и те да не се лутат във всички тях и в кодовете за достъп. Не сме решили да слеем две министерства, защото така ни харесва или защото трябва да правим някаква административна реформа.
Още по време на предизборната кампания ли беше решено да се слеят и от вас ли дойде идеята?
Ние представихме програмата си на 13 март заедно с Румен Радев и колегите от икономическия екип. Още тогава мислехме как да подобрим работата на министерствата. В разговорите съвсем естествено се роди идеята, че има нужда от сливане на министерства, които са насочени към новите технологии и иновативните бизнеси. След категоричната изборна победа с г-н Радев говорихме новата структура да се предложи на Народното събрание. Миналата седмица публикувахме за обществено обсъждане проект за устройствен правилник, в който има сериозни оптимизации откъм дирекции, отдели и щатни бройки. Насърчавам всички - бизнес, граждани, бизнес, синдикати, неправителствен сектор, да се включат в обсъждането, защото искаме да чуем техните мнения.
Ако погледнем към вече бившето МЕУ, там в продължение на пет години имаше новини - нова услуга тук, нова услуга там. Но всъщност дори самите министри се оплакваха, че някои услуги не се ползват от никого, защото никой не знае, че ги има. Имате ли план в тази насока?
Прав сте, че през годините има процес по дигитализация на услуги. Той е такъв, какъвто е - нашето желание е да го надградим, за да станат тези услуги лесни и удобни. Случвало се е да се дигитализира услуга само заради дигитализацията, без допълнителен анализ. Тук идват в помощ две неща - първо, политическата ни воля и, второ, технологичният напредък на днешния ден. Имаме желание да включим гражданите и бизнеса в процеса. Те да ни кажат кои услуги искат да се дигитализират, кои са най-ползваните такива от тях. За да не дигитализираме нещо, а никой да не знае. Понякога дори нещо добро да се случи, то не добива популярност. Това ще е важен ангажимент за нас - да разказваме проактивно за всички тези новости, които внедряваме и вътре в министерството, и в услуга на гражданите. И аз си говоря с хора и те ми казват "ето това не знам, че съществува, другото не знам, че съществува". Мои приятели с изненада откриха, че можеш да си запазиш час в КАТ, вместо да се редиш, и дори да идеш и да има опашка, ти имаш конкретен час. Те го бяха разбрали, когато чакали на опашка и някой ги изпреварил точно по този начин.
По отношение на "Информационно обслужване", на която вече сте принципал, имате ли план за смяна на ръководството, което е там от вече над 10 години?
Имаме план да ускорим и подобрим работата на държавната администрация, в това число и всички компании под шапката на МИДТ. На 17 юни има общо събрание в "Информационно обслужване", на което предстои да вземем важни решения, именно свързани с промяна в органите на управление. Но по-важно от това кой е на дадена позиция е какво трябва да свърши. Тоест първо как трябва да изглежда "Информационно обслужване", а после да се намерят правилните хора, които да направят тази трансформация и да подобрят качеството на услугите. Моят план е на първо място държавата да бъде собственик и да изгражда критично важната инфраструктура. Той да не бъде разработван и ползван от частни компании. С това настрана, аз съм дълбок привърженик на взаимодействие между държава и частен сектор. "Информационно обслужване" ще изгражда и ще поддържа критично важната инфраструктура за държавата, ще обработва тези данни, ще ги анонимизира и ще ги отваря в достъпен вид за бизнеса. Важно е да направим за бизнесите удобно използването на тези големи масиви от данни, които събираме. Да ги анонимизираме, но да ги отворим, за да бъдат надграждани с услуги за гражданите, за бизнеса, дори да се създават нови услуги въз основа на тях от други компании. Така че по отношение на "Информационно обслужване" - да, ще направим промяна там. На новия управителен съвет ще възложим и да изкупят оставащите 0.2% от акциите в частни ръце, за да стане 100% държавна собственост.
Имате ли конкретна идея кой би могъл да застане начело на "Информационно обслужване"? Питам ви, защото преди години Божидар Божанов беше търсил хора за тази позиция и буквално никой не се съгласи да наследи настоящия директор Ивайло Филипов.
В процес сме на селекция. Но пак - по-важно от кой ми е какво и как. За момента това, което виждам, е един процес наобратно - критично важни системи, които трябва да се изграждат от държавата и да се поддържат от частни фирми, се изграждат от частни компании и после се поддържат от държавата. Деловодните системи на всички министерства например първо - че са разпокъсани и второ - че се управляват от частна фирма.
В този ред на мисли, планирате ли промени в Закона за електронното управление, където "Информационно обслужване" е записана като единствен обслужващ за редица министерства и агенции?
Темата за законодателните инициативи е далеч отвъд само "Информационно обслужване". Работим по по-широк спектър от законови промени. Когато имаме готовност, ще ги представим на обществата и ще дадем един дълъг период за обществено обсъждане. Когато представяме нещо от името на МИДТ, е добре да сме чули всички гледни точки. Ще стартираме с една визия, която да показва посоката. Това са множество закони, които да позволят да направим всичко, което досега хората са очаквали от електронното управление - да си говорят регистрите, да не ви искат едни и същи документи по няколко пъти, да може държавата да съхранява информация, която събира за всички и без това на едно място. Например да се върнем към проекта, който представихме още в предизборната кампания - Sigma AI. За да работи Sigma, там трябват множество законодателни промени за обмяна на данни и достъп до информацията за обществени поръчки.
Един подобен законопроект, който постоянно тръгва и спира, е за въвеждането на единна точка, в която компаниите да подават финансов отчет. Влиза ли той във вашите планове?
Не мога да се ангажирам със срокове, но ви връщам към цялостната ни идея обслужването да става напълно на едно гише. Дори не гише, а през мобилен телефон, поне моята амбицията е такава. Ако все пак ти се наложи да е гише, тогава трябва да можеш да си свършиш там цялата работа, свързана с държавата и с дори общинските администрации. Не може държавата да кара хората да чакат, да ги разкарва от гише шест към гише две към гише едно и обратно. Не може да им казваме "тук не е информация". Напротив, навсякъде ще е информация и тази информация трябва да е една и съща. Това няма да стане за година-две, но се надявам да стане до 2030 г.
По времето на кабинета на Росен Желязков беше взето решение МЕУ да стане доставчик на хардуер за администрацията. Ще остане ли това решение?
Това е интересен въпрос, защото и при предишната ми работа в Столична община често са ме питали кой да изпълнява дадени поръчки. За мен въпросът винаги е бил "какво", а не "кой" - не е важно кой я купува и кой я доставя, а каква техника и на каква цена. За решението на хардуера ще трябва да направим анализ какъв е ефектът от въпросното решение, защото аз категорично не съм съгласен, че държавата трябва да се меси агресивно и да изкривява пазара.
Там имаше две основни гледни точки - кабинетът твърдеше, че така ще се спестят пари; браншовите организации твърдяха, че бързо ще се случи картелиране - държавата ще превъзлага и после една компания ще доставя принтери, друга монитори...
Именно това искаме да видим. Дали първоначалната идея за спестяване на пари се е случила, или е станало другото - картелиране на пазара. Все още нямам тази информация, но когато я имам, ще я оповестим публично.
Същото решение имаше и за киберсигурността, пак през вече несъществуващото МЕУ. Там обещанието беше, че ще се прави "национална система за киберсигурност". Знаете ли дали нещо е свършено в тази посока?
Има започнати дейности по надграждане на съществуващия център за наблюдение на киберсигурността. Това по-скоро не е въпрос на политическа конюнктура, а на национална сигурност и има предприети стъпки за изграждане на общ капацитет за защита на публичната администрация.
Едно от впечатленията, изказвани дори от бивши министри, е, че вместо принципалът да управлява "Информационно обслужване", беше станало обратното. Споделяте ли това мнение?
За първия си месец на поста не го споделям. Работим активно с "Информационно обслужване" и до момента за всичко, което съм поискал като информация или проактивна работа, съм срещал подкрепа и готовност. Миналата седмица Министерският съвет ясно гласува кой е принципалът и на "Информационно обслужване", и на Фонда на фондовете, и на "София тех парк". Това е Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Какво планирате по отношение на управлението на Фонда на фондовете? Досега там винаги са били цитирани ограничения в гъвкавостта заради правилата на ЕК по отношение на финансиране.
Надявам се това да е останало в миналото, защото България трябва да има повече самочувствие. Не трябва да чакаме какво ще ни подхвърлят от Брюксел. Трябва да сме активен участник и аз ще направя така, че със сигурност да сме. Но първо трябва да знаем какво искаме. В управленската ни програма ще бъде вписано, че целим преминаване към услуги с висока добавена стойност. Съответно там трябва да отиде голяма част от публичния ресурс и инвестиции. Бюджетът на национално ниво е ограничен, окей, значи ще търсим пари от Брюксел. Търсенето на пари от Брюксел обаче е втора стъпка, а първата е да знаем какво искаме и да сме направили коалиция на партньорите ни в това отношение. България ще започне да изгражда активни коалиции в Брюксел за важните теми. Аз в моя ресор, тоест иновации и дигитална трансформация, вече съм идентифицирал държави, които биха могли да са ни партньори по инициативи. Когато сме в коалиция, нашият глас може да се чува много по-силно. Няма да сме консуматор на политики от Брюксел, а създател на политики.
Имаме какво да покажем - технологична екосистема, която е на много високо ниво в световен контекст. Трябва да насочим повече усилия към достъпа до талант и лесно правене на бизнес. Трябва да създадем програми по предприемачество още в ранна детска възраст, да започнем да вадим спиноф компании от университетите. Да привличаме таланти от чужбина. В момента отнема месеци, за да се привлекат чуждестранни специалисти. Достъпът до капитал е друг въпрос - да, има пари във Фонда на фондовете, но там има проблем, че има дупка във финансирането на компаниите в ранен стадий. Сега за тази цел избраха втория фонд на Vitosha Venture Partners, но размерът на финансирането там невинаги може да отговори на нуждите на стартиращите компании. Важно е, когато разработваме инструменти за финансиране, те да обхващат целия цикъл от идея, през стартъп и скеълъп до еднорог. И когато имаме всичко това, трябва да се научим да го разказваме на предприемачите. Всички тези неща ще ги има в управленската ни програма.
Има и редовно оплакване от фонд мениджърите към Фонда на фондовете, че административната тежест към тях е в пъти по-голяма, отколкото при тези с пари от Европейския инвестиционен фонд.
Да, това е другото. Административната тежест е на много нива, тя е и за държавните структури. Всичко това трябва да стане по-лесно и удобно. Те и самите обществени поръчки са тромави процедури, но все още аз лично не съм измислил нещо по-добро от тях. Откъм бизнеса също планираме олекотяване на тежестта. Мислим с Министерството на икономиката за пакет от мерки, които да са за улесняване на стартирането на бизнес - за ден, на едно гише. Всичко това може да се случи, няма нещо, което да пречи.
Предполагам, че отново ще отговорите, че "какво" е по-важно от "кой", но все пак: в момента ръководството на Фонда на фондовете е изцяло партийно по линия на ГЕРБ, включително един бивш министър и един бивш депутат. Планирате ли промяна?
Планираме да се подобри управлението на всички дружества под шапката на МИДТ. Така че стъпка по стъпка.
Във вашия четиригодишен мандат би трябвало да дойдат новите пари за Фонда на фондовете - колкото и да са те. Един от големите проблеми с тях е, че те се раздават много бавно. Например в момента все още се разпределят пари от рамката 2021 - 2027 г. Има ли как да се забърза този процес?
Ще го търсим. Не мога да ви кажа дали има такъв начин, защото моята асоциация, когато чуя "Брюксел", също е "бавно". В многогодишната финансова рамка, която се договоря в момента, се надявам да има повече пари и за България, и за иновации и дигитална трансформация общо. Първо, защото националният бюджет е доста изтънял и, второ, защото смятам, че с механизмите на ЕС можем да насочим ресурс оттам много по-ефективно тук. Дали има как да се забърза разпределянето на пари? Не знам, но ако има начин - ще го намерим. Пари, които идват сега, са договаряни преди десет години, но преди десет години знаели ли сме, че ще минем през пандемия и две активни войни в съседство, с пряк ефект върху икономиката?
В момента не е в ресора ви, но преди бяхте заместник-кмет на София по финанси. Тогава заедно с кмета Васил Терзиев се оплаквахте, че държавата не се разплаща със София. Служебният кабинет на Андрей Гюров разплати проекти, които бяха останали от ваше време. Ще помагате ли с контакта между държавата и Столична община или това си остава в миналата ви кариера?
Работата ми в Столична община ще си остане завинаги много специален момент от моята кариера. Като представител на Министерския съвет обаче няма как да фаворизирам дадена община или институция. Работата ми като министър е да направя условията за всички еднакви - еднакво лесно, еднакво бързо, еднакво удобно. Вие съвсем правилно казахте - едното правителство спира, другото пуска. Трябва да има критерий и да няма значение кое е правителството. Аз не мога да се примиря с това, че "тука е така", защото за мен не е. Искам да видя амбиция сред кметовете да развиват България. Ние не можем да фаворизираме и ограничаваме, а трябва да създаваме условията за тези, които са подготвени, и тези, които знаят за какво искат средства, да ги получат.